Днес изглежда не ми е ден, както се казва. Ставам рано, а все не мога да стигна навреме до офиса. Една от последните съм, които казват „Добро утро” на портиера на входа. Представи си, тази сграда е била полуразрушена от времето, когато са започвали да я реконструират. Хубаво е, че се чуват звуци от съседните сгради от машини със стържещ звук, които не знам дори какво им е предназначението, а и не ме интересува. И този странен типично Софийски отделен (да!) климатичен пояс – човек се чуди дали изобщо да излиза от сградата за обедна почивка – дори и в малкия парк отпред все едно се пържиш…как пейките не са се самозапалили досега, не е ясно.
Този район на София е доста натоварен въпреки трудната му достъпност и тесните (за софийските стандарти) улици. Вече си се представям как по време на обедната почивка се опитвам да надвикам шума от камионите, автобусите и автомобилите, които профучават с висока скорост покрай мен.
Днес ще променя малко маршрута. Две в едно – плащане на сметки за телефон и разходка из града с фотоапарата в ръка. Странно, но София вече ми омръзва от гледна точка на обекти за снимане. Не че няма, дори напротив. Затова не съм съгласна с някои хора, за които София е символ на всичко мръсно, шумно, егоистично и други такива позитивни определения. Градът си има своя чар, важното е обаче да гледаш към правилното място. Централната част, като изключим трафика и съмнителната чистота, е място със собствена атмосфера. Днес ще опозная поредната част от нея. Въпросът е обаче: накъде???

Advertisements