Днес искам да започна блог на български.

Понякога нещата, които човек пише на чужд език, не ги усеща толкова дълбоко, колкото ако бяха на родния му език. Така и аз си пиша в моя блог, но какво остава..?
Наскоро направих един тест, определящ най-силните лидерски характеристики, които съответният човек притежава. Оказа се, че най-силно открояващо се при мен е усещането за красота и съвършенство. Колко вярно… Не знам дали това е лидерска черта, но когато се замислих, осъзнах, че това за мен е много точно определено.
Съвършенство = ред: в мислите, в действията, в отношенията с хората, сред обкръжаващите предмети, в природата. Ред = основата на всичко, това, без което всяко начинание е обречено на продължително забавяне, на губене на време. А времето е може би най-ценното нещо, което имаме след нашия живот – то отбелязва невидимите му граници…ако има такива изобщо.
Съвършенство = предизвикателството да бъдеш все по-добър в това, което правиш, все по-пълноценно да живееш своя живот във всяко едно отношение. В противен случай ще се стигне до познатата фраза: животът е всичко това, което се случва, докато си правиш планове за него…
Съвършенство = хармония. Тя е много повече от просто ред, тя е постигането на по-високо ниво на съзнанието, крайната цел – това, към което винаги се стремим, но имаме още много път до нея. Някои се доближават – това са тези, постигнали вътрешен мир, вникнали дълбоко в себе си и намерили това, което са търсили цял живот…или животи…
Красота = всичко видимо или невидимо за окото, от което сякаш струи светлина…или по-скоро енергия – позитивна.
Красота = всяко нещо,макар и малко, което ще те накара да се усмихнеш и да си кажеш: да, светът е хубаво място.
Красота = едно от първите неща, чието опознаване и оценяване е на пътя към съвършенството.

Вселената е уникално място. Щастливи са тези, които се докосват в най-голяма степен до нея. И я разбират. Всичко има своя логика и за всичко има обяснение. Познаването на нещата става чрез съзерцание. Ако хората отделяхме повече време за това, може би досега най-големите загадки на Вселената и човечеството като част от нея щяха да са разгадани. Какво би станало, ако всички хора само за един ден и по едно и също време оставят всичко настрана и размишляват за смисъла на живота: от мястото, където се чувстват най-естествено и вдъхновено – безлюден плаж с няколко чайки, кражащи високо в небето или голям заоблен камък насред планински поток, от който се открива прелестна гледка към заобикалящите хълмове. Затова, колкото и несвързано с темата да звучи, най-любимата ми реклама (разбира се, съвсем безпристрастно) е тази на една рекламна картичка на Мтел. От едната й страна: водопад сред скали и съвсем малко, но достатъчно светлина навлиза през процепите някъде горе високо, и няколко скални късове се подават наполовина над малкото вирче, образувано сред водопада. От другата страна: разкриват се планински хълмове, чиито цветове преливат от светлозелено до тъмнозелено според вида дървесна растителност…и в близък план – една огромна поляна – открито пространство на един хълм, по която си ограят сенките от разпръснатите в небето пухкави облаци (подозирам, че въпросното място се намира в Родопите). И посланието: „моят офис е навсякъде”. Какво по-хубаво и вдъхновяващо от това?
Какво по хубаво от усещането за красота и съвършенство независимо какво правим? Дали сме на работното място или сред природата, дали се намираме по средата на безкрайна колона от коли в центъра на нажежения от слънцето град, или седим на малка безцветна пейка пред полупразен магазин в малко, затънтено селце – какво значение има? След като във всяко едно нещо може да се намери причина да се наслаждаваш на момента и на живота?
Всеки човек има своята цел в живота. Или ако няма основна цел, то поне има неща, за които се бори, за да може в края на живота си, когато направи равносметка, да може спокойно да каже, че е постигнал това, което е искал и че не съжалява за нищо. Все си мисля, че винаги има една и съща крайна цел, следствие от всички тези индивидуални цели – постигането на хармония със себе си и със заобикалящия свят; на именно онова по-високо ниво на съзнание и съпътстващото го пълно ръзгръщане на твоите човешки възможности: физически и особено умствени/на съзнанието.
За да стане това обаче, са необходими няколко важни условия. Първо, трябва индивидът да е осъзнал необходимостта и свързал живота си с тази крайна цел. Второ, въпросният човек трябва да има/развие способността да се откъсва от ежедневните въпроси и да може да гледа на свето „отвисоко” и непредубедено, както и нищо да не може да отклони вниманието му от целта. Съзерцание, медитация, подходяща музика и обстановка – тези неща са в основата на това, което се прави.

Advertisements