Днес гръмна поредната неприятна новина от банковия сектор: засечена е измама, причинила загуби за около 5 млрд. евро на Сосиете Женерал. Новината гласи, че един-единствен служител – Жером Кервиел, е отворил дълги позиции на фючърси върху европейски пазарни индекси; след последните дни на вълнения на световните пазари загубите са достигнали невероятната сума от около 5 милиарда евро! Твърди се, че той и само той е виновен за измамата, като е успял да осъществява транзакциите, като умело ги е прикривал, използвайки опита си в банката за процедурите по управление на риска.
Оставяйки настрани факта, че предстоят тежки дни за Сосиете Женерал и се говори (естествено) за поглъщане на банката, днешната новина ми навява няколко теми за размисъл.
Първо, интересно и много съмнително е как е възможно около една година един-единствен служител да извърши подобни сделки и да остане извън обсега на всевъзможните контролни звена на банките?
Второ и нещо като продължение на първото, изглежда въвежданите през последните няколко години все по-драконовски мерки все пак могат да бъдат подминати – и то твърде възможно от само един човек. Basel II в крайна сметка въвежда много изисквания при управлението на операционния риск (а ако не се лъжа този попада в тази категория), но от изисквания до изпълнение има много разстояние.
Трето, това е поредният удар по световната банкова система след отчетените загуби за милиарди долари от най-големите: Citibank, JP Morgan Chase, Bank of America, ABN Amro, HSBC, ING и други по повод кризата с ипотечните кредити в САЩ. Естествено, управителят на френската централна банка не пропусна да направи станрадтното в такива случаи изявление, че SG се е съвзела само за няколко дни, всичко е наред, следователно клиентите да спят спокойно. Но специално във Франция нещата едва ли ще са същите. А доколкото мога да предположа, на други места в Европа – също. Може би това ще е повод за поредните обсъждания на ниво ЕС, Европейска централна банка е други институции, въвлечени в историята, да мислят какво да се прави оттук нататък. Вече споменах за притесненията на обикновените хора, ползващи даден банков продукт в системата, дали парите им са на сигурно място. Чак до паника едва ли ще се стигне, но съм сигурна, че настават нови времена на банковия пазар: хората все по-малко ще вярват на уверения, че всичко е наред.
Четвърто, как ли ще се отрази това на българската банкова система? Вероятно никак. Факт е, че другият голям проблем напоследък – този с ипотечните кредити в САЩ, нямаше може би почти никакъв ефект у нас (може и да има, но поне не ми е известно – нека по-големите специалисти да кажат). В този случай е въвлечена банка със сравнително активно присъствие на българския банков пазар. От финансова гледна точка, при положение, че още от днес е взето решение от централата във Франция за допълнителна емисия на акции за финансиране на създадената дупка в баланса, едва ли ще се очаква нещо да повлияе на нормалното функциониране в България. Честно казано се съмнявам изобщо да има някакви сътресения в тази област. От гледна точка на паниката – там вече нещата са други. Новининрските емисии винаги избират най-стряскащия начин за съобщаване на подобни новини. Но си мисля, че нещо, случило се във Франция, звучи твърде далечно на средностатистическия клиент.
Интересно ми е как ще се развие историята по-нататък… Като пето и за финал мога да кажа със 101% сигурност, че това ще е поредният случай, който ще влезе в учебниците след случая с Ник Лийсън и Barings.
25 януари, 2008 at 1:16
Като се замисли човек- цялата банда на Нийл (Роберт де Ниро) във филма “Жега” с триста зора и човешки жертви успя да задигне 6 милиона долара.
А тук някакъв самотен тарикат задига цели 6 милиарда! Накъде е тръгнал този свят, Господи?!
25 януари, 2008 at 17:55
Хм, Г-н Апостолов той не ги е откраднал, загубил ги е. Споеред радио ББС Уърлд не е спечелил и цент от цялата работа, напротив – сега е безработен и подсъдим.
25 януари, 2008 at 18:47
За мен интересното в тази ситуация е, че след доста провали от подобен мащаб (някои от които са затривали цели банки), все още няма достатъчно адекватна система на контрол на това кой колко пари управлява. Ако този младеж е държал позиции за 50 милиарда, значи някой над него не си е свършил работата: дори за банка от размера на SG 50 милиарда долара не са пари, които човек може просто ей така да премести от единия джоб в другия.
Друго интересно е, че човекът е получавал заплата и бонус от по-малко от 100,000 евро. В света на трейдърите *никой* не взема 100,000 евро на година след седем години работа на едно и също място.
Иначе ипотечната криза тепърва ще се разгръща според мен- американците така зле се провалиха с високорисковите кредити, че цялата история разклати всички възможни световни пазари и това косвено удря цени на петрол, метали и какво ли не. Прави и инвеститорите по-консервативни, така че шансът някой да си сложи парите на бездруго рисково място като България намалява..
27 януари, 2008 at 19:50
Вече започнаха да се изказват съмнения (нормално), че едва ли целият размер на загубата се дължи на действията на г-н Кервиел.
Ако това е вярно, то едва ли останалата част също е заради аналогични инвестиции..някак не ми се вярва цял екип да се издъни с такива загуби.
Относно заплатата – и аз го чух това, също и че човекът се надявал при евентуален голям удар с тези инвестиции да си утвърди позициите на един от най-добрите. Също и друго – не съм особено запозната с методите на заплащане в тези среди по света, но най-малкото съм чувала, че при реализиране на големи успехи със сделки брокерите получават бонуси, т.е. колкото повече печелиш за компанията, толкова повече получаваш. Възможно е и това да го е накарало.
Ако това е стимулът, това повдига доста въпроси за дейността по принцип на брокерите, стимулирани да правят повече пари по този начин. Ако един го е направил, то какво пречи много да го правят, макар и в по-малки размери? Всъщност май сама си отговарям на този отговор – това си се прави най-спокойно.
Колкото до ипотечните кредити, доста се изненадах доколко позитивни могат да бъдат банкерите за такъв тип кредити. От тяхна гледна точка може би е било нормална стъпка – все пак е всеизвестно в колко голяма степен животът на кредит е типичен в САЩ, но… както се видя, невинаги всичко тръгва по вода. Прав си, тепърва кризата ще се разраства – сега и страната навлиза в рецесия и дори и очакваните оставащи изрядни платци може да имат трудности – и оттам спиралата продължава да се върти…
27 януари, 2008 at 23:28
Някъде покрай тоя случай прочетох, че ‘напоследък банките са променили политиката си и са престанали да крият подобни случаи’ което ме кара да мисля, че такива неща си се случват редовно и ако не успеят да бутнат цялата банка остават тайна. Човекът тихичко си губи работата и това е.
Иначе бонусите определено зависят от това колко си изкарал за банката- пазарът на тоя труд е крайно ефективен. Ако SG не ти дава достатъчно бонус и ти си много добър, просто ще отидеш в Paribas. Може би това е била мотивацията на тоя тип действително – да има престиж като база да поиска по-сериозни бонуси. Но и така никак не се вързва. Много по-лесно би било за него просто да се премести някъде където ще му плащат десеторно.
28 януари, 2008 at 19:43
А може би за да се премести и да му плащат десеторно на другото място, е трябвало първо да докаже, че “струва” толкова
Всъщност, теории много. В едно съм сигурна и мога да потвърдя това, което мислиш – че такива неща се случват редовно. Ако има загуби в границите на “нормалното” – ОК, приемливо, след като е било и вероятно. Печалба – още по-добре за банката. Дали ако това е станало с подкрепата на доста повече хора, тайната ще бъде пазена дълго…? Историята показа, че истината рано или късно излиза наяве. Ако от мениджмънта са замесени дори малко в историята, то тази банка не само че ще бъде погълната, но при това и на безценица.
Ще видим. Поне за страничните и незасегнати от ситуацията наблюдатели е интересно..:)
8 май, 2009 at 5:54
Не знам доколко са надеждни системите за оценка на риска, но като лаик в тази сфера, ми се ще да ви напомня нещо. Помните ли как започна строителния бум по черноморието преди 10-12 години? В голяма степен това стана със “свободните” пари от “други дейности”. Но дори в онези мътни времена мръсните пари не се вадеха от чувала с надпис “сив сектор”. Една част от новите обекти бяха финансирани от големи европейски туроператори срещу гаранция за настаняване и обслужване на техните туристи за години напред. Те пък вземаха кредити с ниска лихва от техните си, европейски банки, при техните условия. Имаше случаи, когато нашите тарикати връщаха туроператорските инвестиция буквално след година-две.Винаги ми е било интересно как се връща кредит от два милиона евро при цена “all inclussive” 19 евро на човек на ден, с база от 200 легла, при активен сезон 45-50 дни. Никак не се връща. Тези 19 евро стигат за зареждане и за електричеството. Значи парите се връщат пак от “други дейности”.
Но погледнато от страна на съответната европейска банка всичко е точно – туроператорът взима кредит, инвестира в хотел, хотел има,парите се връщат. Пито-платено.Говорих по тези въпроси с един приятел, които стои доста високо в голяма наша банка. Казвам му: Това ипотечно кредитиране ми прилича на пране на пари. А той: “А, бе има нещо такова, ама ти не ги разбираш тия работи”.
Та затова много-много не се обаждам по тия въпроси.
Не съм наясно и със системата Basel ІІ, но използвам случая да поздравя Цветана за блога.
Не вземайте на сериозно моите разсъждения.