Бях поканена от Белослава Чолакова да се включа в гореспоменатата игра и да споделя 8 неща, които никой не знае за мен. Не е съвсем ясно дали никой не знае, но поне със сигурност са малко познати.
1. В ученическите години стоях по цели нощи в интернет клуб “Матрицата” и чатех с приятели, гледах филми…
2. Обичам да се разхождам из централната част на София и да снимам, макар че понякога се притеснявам от вниманието, което привличам и си мисля, че ме вземат за турист.
3. Един ден изминах почти целия път от работното място (кв. Захарна фабрика) до вкъщи (Слатина) пеша. С изключение на отсечката на метрото между “Константин Величков” и “Сердика”.
4. Исках да уча в Художествената гимназия в София, но родителите ми ме спряха. Записах се в икономическа, а не в езикова гимназия заради повечето часове по информационни технологии. Продължих висшето си образование отново в икономическата сфера, макар че съвсем за малко щях да се насоча към Техническия университет. Икономиката все пак продължи да ми харесва. И по ирония на съдбата сегашната ми работа е нещо средно между икономическата и техническата област…
5. Искам да науча португалски. Не заради чисто “икономически” интереси, както повечето хора предполагат и затова ме разубеждават да го правя. Просто защото ми харесва как звучи.
6. Голяма мечта ми е да отида в Тибет.
7. Трудно ми е да заспя, ако не слушам музика или не съм пуснала филм, или не гледам телевизия.
8. Не обичам да правя дадени неща само защото така е прието да се прави или защото повечето хора го правят.
Последното май се оказа естествена връзка към заключението ми относно играта. Не мисля да пращам покани до други хора. Моля Белослава, както и всички останали, които са спазили правилата, за извинение. Просто в момента нямам усещането, че искам и че трябва да го направя.
Бележка под черта – може би заради такива като мен подобни неща с времето затихват и е необходимо някой специално да поднови кампанията, за да се продължи играта.
1 октомври, 2007 at 18:35
Здравей!
Приятни нещица. Аз също споделям някои от тях:
2)
Това е начинът, по който се отделям от прагматичността на заобикалящата ни реалност. Приятно е да останеш сам със себе си и да се отдадеш на нещо, което обичаш. За мен това е фотографията.
Обожавам, или може би по-точно е да кажа, че съм пристрастен, да снимам всичко и всеки, под различни ъгли, зададени единствено от въображението ми. Разходка с цел снимки – любимо занимание
(7)
За най-приятен начин за заспиване, след тежък или/и напрегнат ден, намирам слушането на приятна музика. Така успявам да събера себе си, да се разходя из преживяното за деня в мислите си, да дам свобода на въображението и мечтите си, защото вярвам, че бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си. Музиката е чудесен завършек на всеки ден. Дни всякакви – музика има за всеки един от тях
(8)
Ух.. не ми се иска да прекалявам със заетото в блога ти пространство, затова ще се постарая да се огранича в тази подтема. Ненавиждам ефектът на овцата(или ефектът на стадото). Ненавиждам комерсиализирането на хубавите неща(често комерсиализираното дори не е хубаво), защото красотата по този начи красотата се губи. Слуша се/носи се/гледа се, само и само, защото е модерно. Къде е личностният избор? Къде е индивидуалността? Къде си ти самият? Вярвам, че всеки има глава на раменете и би трябвало да може да я използва както сам прецени за правилно.
Вероятно пълня блога ти с безинтересни/безразлични за теб писания, за което се извинявам. Прочетох твоите откровения, и не се сдържах да споделя някои от своите:)
Поздрави и успех!
2 октомври, 2007 at 7:14
Няма за какво да се извиняваш, благодаря за коментара!